История на Смолян - My Pamporovo - Official Tourist Portal

Събота 18 Ное 2017
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

История на Смолян

След падането на българската държава под османска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. В османски документи от 17 век селището, съществувало на мястото на днешния Смолян, се споменава като Езерово. По-късно то е преименувано в Башмаклъ, а впоследствие е променено в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г.

В периода 1871-1872 година казата Ахъ Челеби с централно селище Пашмакли (Смолян) включва 14 села с общо 4191 домакинства: 2961 на българи мохамедани, 1500 на българи християни и 240 на цигани[3]. Между 1896 и 1900 година християнското население в селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
През 1912 година в Ахъ-челебийска каза вече живеят 8252 семейства, от които 2815 българи екзархисти, 140 българи патриаршисти и 5297 българи мохамедани (Любомир Милетич, „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“)

През 1912 година в Пашмакли (Смолян) живеят 320 семейства българи мохамедани, 80 семейства българи екзархисти и 40 семейства българи патриаршисти.

В Устово през 1912 живеят 420 семейства българи екзархисти, а в Горно и Долно Райково - общо 700 семейства българи екзархисти, 100 семейства българи патриаршисти и 70 семейства българи мохамедани.

След Освобождението

През 1936 година около запазените развалини на старата крепост Аетос (Орел) над Смолян са направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо 2 метра, и старо славянско селище Могилата.
На 18 юни 1960 г. трите села Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян[6]. Смолян е бил стар административен и стопански център - село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било търговски център, а Устово — занаятчийски.

Share/Save/Bookmark

loga 2