История на Чепеларе - My Pamporovo - Official Tourist Portal

Неделя 17 Дек 2017
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

История на Чепеларе

В котловината са живеели хора от най-древни времена, ако се съди по откритите в местността Баталски камък урни с горени кости, върхове от стрели и копия, различни украшения и др., смятани за тракийски. В землището на града са разкрити български християнски гробове от XII-XIV век, но сигурни сведения за съществувало селище на територията на днешния град в древността и през средновековието няма. По долината на

Чепеларската река е минавал римски път от Пловдив за Беломорието.

Първият заселник на това място е Бельо-Кехая, построил къща през 1705 г. Последвали го и други жители от околните села. През 1726 г. пришълците изкупили земите и станали стопани на котловината и околните бърда. Така възникнало Чепеларе, като името му идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено. Основен поминък бил скотовъдството и някои занаяти, а част от мъжете ходели по Беломорието като майстори-зидари и рибари. Кърджалиите често нападали селището, но срещали организиран отпор.
През 1836 г. чепеларци съграждат черквата “Св. Атанас” и 3 каменни кули за отбрана само за 40 дни с помощта на отряд войници, изпратени от султана за охрана срещу българомохамеданите (помаците), които се опълчили срещу строежа. По-късно е издигнато и училище, а през 1867 г. - втори храм - “Св. Богородица”.

На 18 януари 1878 г. Кавказката казашка бригада на генерал Черевин освобождава Чепеларе. Същата година в него отсяда Капитан Петко войвода с четата си, за да пази българското християнско население от Сенклеровите метежници.

След Берлинския договор Чепеларе остава гранично селище и в него често са отсядали или преминавали комитите на войводата Пейо Шишманов в борбите за освобождение на останалата част от Отечеството. След Съединението през 1885 г. границата на юг с Турция била затворена и пътят на хилядите овце към зимните им пасища в Беломорието бил пресечен. Тогава чепеларци изклали голяма част от овцете и посегнали на околните гори, за да осигурят пасища на останалите. В периода 1879-1886 г. в околностите на Чепеларе били изсечени 30 000 дка прекрасни иглолистни гори. Това довело и до нов поминък - дърводобив и дървообработване. Дървеният материал се транспортирал до Станимака (Асеновград) по реката. През 1922 г. била построена една от първите електроцентрали у нас. Постепенно, още в началото на XX век и особено през 30-те и 40-те години, Чепеларе се превръща в курортно селище.

Share/Save/Bookmark

Медия

Още в тази категория: Туризъм в Чепеларе »

loga 2